Христо Комарницки: Гражданският провал
- Обрисувай ми систематичния ни проблем, само че с думи - както ти го виждаш сега.
- Системният проблем е, че - както постоянно - имитираме някакви неща, както си ни е табиет от 100 години или повече. Т.е. официално вършим нещо, само че в действителност наподобяваме нещо, което е фешън на открито. И то е единствено фасадно.
- Според мен по никакъв начин не съумяваме да го наподобим.
- Доколко съумяваме, няма да разясня, само че това е систематичният проблем. Няма нищо, което бих определил като “дълбокоценностно ”.
- Нещата не почиват на най-малко относително добре стратифицирана, т.е. етажирана ценностна система?
- Абсолютно тъкмо казано. Аз съм уверен, че в случай че на следващия ден някой - дали ще е Бойко Борисов или различен - каже, “ОК, братя българи, аз ставам деспот – не разрешавам партии, не разрешавам медии, ще ви давам всеки месец пари, храна, бензин и медикаменти! ”, никой няма да стачкува. Или в случай че стачкуват, ще са някакво пренебрежимо малцинство.
- “Ще са ” или “ще сме ”?
- Е, добре, ще сме, само че това няма да промени нищо.
- Какво, по твоему, стана с прословутата сила за митинги за смяна? Говоря за възможния отзвук от дългите митинги 2013-14, във връзка нашия общ любим Пеевски?
- (смях) Аз, по обясними аргументи, съм бил очевидец на доста такива „ дълги митинги “ и преди този момент. И в този момент не знам дали тези хора си дават сметка защо са стояли, каква смяна тъкмо са желали и желаят, каква смяна чакат. Също по този начин не съм сигурен каква част от обществото са тези хора, дали няма да се размият в множеството.
- Да кажем, че от техните редици произлязоха нови демократични филизи.
- Ми не ми се вижда доста съществено. Той целият ни политически живот наподобява лекомислен. И сгрешен. В смисъл, че политическите субекти не показват някакви групови ползи.
- Освен клиентелистки? Плюс тип културологично “rus in urbe ”, или, както споделя огромният актуален стихотворец Хазарта, “селото се оказА таман във града ”?
- Да, това са клиентелистки организации. Колкото до десните или “демократичните ” – те са, малко или доста, изкуствени формирания. Тоест, нямат някаква здрава основа, дълбоки корени в народностния чернозем.
- Защото у нас, като цяло, няма “здрава основа ” за дясно мислене и междинна предприемаческа класа? Или?
- Да. Връщаме се към началото на въпроса за полезностите на демокрацията. Това ще прозвучи доста клиширано, обаче аз не виждам някаква политическа организация, която да каже, “аз не отстъпвам тези и тези полезности – съществени за демокрацията ”. И всякога, когато се нарушава по някакъв метод някоя от полезностите, тя да скочи и да каже, “не, ние стоим зад това и това ”.
- Не е напълно по този начин. Част от хората вдясно/демократично го вършат най-малко два пъти седмично. Както се върви на фитнес.
- (смях) Те го вършат, само че отново го вършат изборно, по мои наблюдения. Т.е., в случай че някой от техните е обиден, те скачат. Не го вършат на някаква кардинална основа, на основа на самите полезности.
- Т.е. ти не вярваш в честните планове на извънпарламентарната дясно-демократична общественост?
- Не. Имам подозрения, че просто им липсват „ екстрите “ на властта.
- Ако поровим по-надълбоко в социокултурните пластове, може ли да се твърди, че тъй като българите най-често са живели под източна отвесна власт от остарял византийски вид, се е изгубила “хоризонталната ” основа за дясно мислене и предприемачество?
- Да, само че по тези по-сложни въпроси ти ще кажеш. Аз считам, че отношението към частната благосъстоятелност е доста показателно. Последните образци като този с “Дунарит ” ясно демонстрират, че някой може да открадне нечия частна благосъстоятелност, и то през страната. И като споделих за възможния деспот – в случай че той каже, че национализира всички приватизирани предприятия, отново никой няма да гъкне. Даже ще са удовлетворени хората. Ще има 80% поддръжка, може и повече.
- В подобен случай какво ни избавя от тази хипотетична обстановка, която “рисуваш ”?
- Кого да избавя? Нас самостоятелно, или народа, или кого? Защото това са разнообразни избавения.
- Да кажем, нас. Онези, които в никакъв случай няма да се примирят с сходно развиване. Какво ни пази от това нещо?
- Добре, ти наясно ли си, че 65-70% от популацията на България поддържат Русия - против към 30%, които са за Запада и Щатите? Спасението е самостоятелно.
- И войните ли са самостоятелни? Единият с туша, по този начин да се каже, другият с перото, а не “момите с иглата, учений с мозъкът ” и така нататък?
- Битките са самостоятелни, да. Това е другият огромен проблем - че нямаме групово мислене. Много дървета, а не се получава гора.
- Всъщност, на едно друго, мета-ниво, имаме прекалено много групово мислене, прекомерно мощна колективистична култура; по моему, част от казуса е, че българският нарцисизъм “от затворен вид ” в никакъв случай не метаморфира в конструктивен индивидуализъм и проактивност. Това ли задушава развиването?
- Не бих споделил, че тъкмо това задушава развиването. За мен казусът е тази ирационална обвързаност към Русия и всичко, което следва от нея. Когато това са тежащата маса хора, те по някакъв метод дефинират и посоката. И рано или късно това ще се случи. По най-прости физични закони.
- Ще завием към “евразийското ”, един тип?
- Ами най-вероятно.
- Нали си даваш сметка, че в случай че това се случи, може и да няма къде да си публикуваш карикатурите?
- Това ми е последната грижа и последният проблем. Винаги мога да се преместя и да обявявам някъде другаде, това не е толкоз ужасно. Въпросът е какво се случва с тази страна и дали въобще ще ме е грижа тогава, в случай че това се случи.
- Защо очевидно още те е грижа? Нали и аз, и ти, всеки по своему, се борим с “дебелите ” и hijacked state?
- Защото към момента нещата са малко или доста на кантар - не е нещо предрешено. Това е наклонност просто. Дебелите към момента не са победили, има някакви салда. А и е доста... мишешко да напускаш кораба, до момента в който е над водата.
- Т.е още не е ясно дали ще потъне?
- Да.
- Всеки път, когато видя сходен квазиоптимист, прималявам от тъжна възхита.
- (смях) Да даваме вяра до последно.
- Опиши ми процеса на на раждане на една твоя карикатурна творба.
- От една страна, има механизъм, който към този момент е отработен и следва някакъв стандарт, от друга - всеки ден е друго и това го прави забавно. Образно казано, седиш край един поток и гледаш какво тече по водата, какво се носи, и нещо ти притегля вниманието – тъй като плават разнообразни неща, нали, галоши, сплескан вестник, някаква кофа или нещо. И като видиш нещо забавно, го хващаш. Хвърляш въдицата, слагаш го в тигана и почти е по този начин (смее се). Има и субективни моменти, несъмнено: да речем, някой път нямаш въодушевление или музата я няма... Малко е комплицирано, тъй като са намесени разнообразни фактори.
- Т.е. ти си хем тип журналист-коментатор, хем артист-рисувач?
- Точно по този начин. Давам си сметка обаче, че хора като теб се борят с писан текст, а не с визуализация, и аз по тази причина се отхвърлих да пиша преди години. Защото има сериозна рецесия в публицистиката.
- Да кажем, че приличаш на тези от Клондайк – клечиш край потока и пресяваш тонове зловонна, само че и вероятно златоносна вода.
- Чудесно казано. И в случай че преди десетина години по-лесно оставаше нещо в ситото, в този момент, с цел да намериш едно зрънце, би трябвало да пресееш един звук жълти и кафяви медии. И отново е подозрително, че ще намериш нещо. И това е огромната рецесия.
- Защо рисуваш Еднокнижния извънмерно пълен? Че дори ти се поразсърди един път?
- (смях) Значи, първо той по този метод естествено отмества въпроса от есенцията на карикатурата, от сатиричното й наличие, към някакви външни белези. Второ, това приказва за някаква суетливост. А за какво в действителност го рисувам пълен? Защото по този метод желая да кажа, че е преситен с власт. Че се оял, нагледно казано.
- Т.е. той освен е дебел-дебел и обикновен, като в живота, а и метафоризираш, на всичкото от горната страна.
- (смях) Да. Този човек е преситен с всичката тази власт, безконтролна и безгранична. Една здравословна диета ще му е от изгода. Както и на другите дебели.
- Хайде в този момент ние, като видни песимисти...
-...А-а, не, аз съм изтъкнат оптимист.
- Извинявай, не знаех.
- Ами аз по този начин се повеждам, имам мнение за себе си, че съм оптимист. Ако не бях оптимист, нямаше да върша това, щях да върша нещо друго.
- Добре. Аз пък съм елейски вид черноглед, само че това не е значимо: значимото е да се опитаме дружно да дадем малко кураж на хората, жертви – съзнателни или не – на настоящето тресавище, наречено “стабилност ”.
- Не знам. Може би да осъзнаят, че не са сами. Да се огледат, да видят, че има и други хора като тях. Да опитат по някакъв метод нещо да създадат дружно с тези други хора. Да стоят будни, а не да честват този “ден на будителите ”, който е доста комичен. Ей такива неща.
- И последно: дай няколко свои карикатури, които си обичаш, с цел да ги публикуваме още веднъж.
- Разбира се, на драго сърце.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
- Системният проблем е, че - както постоянно - имитираме някакви неща, както си ни е табиет от 100 години или повече. Т.е. официално вършим нещо, само че в действителност наподобяваме нещо, което е фешън на открито. И то е единствено фасадно.
- Според мен по никакъв начин не съумяваме да го наподобим.
- Доколко съумяваме, няма да разясня, само че това е систематичният проблем. Няма нищо, което бих определил като “дълбокоценностно ”.
- Нещата не почиват на най-малко относително добре стратифицирана, т.е. етажирана ценностна система?
- Абсолютно тъкмо казано. Аз съм уверен, че в случай че на следващия ден някой - дали ще е Бойко Борисов или различен - каже, “ОК, братя българи, аз ставам деспот – не разрешавам партии, не разрешавам медии, ще ви давам всеки месец пари, храна, бензин и медикаменти! ”, никой няма да стачкува. Или в случай че стачкуват, ще са някакво пренебрежимо малцинство.
- “Ще са ” или “ще сме ”?
- Е, добре, ще сме, само че това няма да промени нищо.
- Какво, по твоему, стана с прословутата сила за митинги за смяна? Говоря за възможния отзвук от дългите митинги 2013-14, във връзка нашия общ любим Пеевски?
- (смях) Аз, по обясними аргументи, съм бил очевидец на доста такива „ дълги митинги “ и преди този момент. И в този момент не знам дали тези хора си дават сметка защо са стояли, каква смяна тъкмо са желали и желаят, каква смяна чакат. Също по този начин не съм сигурен каква част от обществото са тези хора, дали няма да се размият в множеството.
- Да кажем, че от техните редици произлязоха нови демократични филизи.
- Ми не ми се вижда доста съществено. Той целият ни политически живот наподобява лекомислен. И сгрешен. В смисъл, че политическите субекти не показват някакви групови ползи.
- Освен клиентелистки? Плюс тип културологично “rus in urbe ”, или, както споделя огромният актуален стихотворец Хазарта, “селото се оказА таман във града ”?
- Да, това са клиентелистки организации. Колкото до десните или “демократичните ” – те са, малко или доста, изкуствени формирания. Тоест, нямат някаква здрава основа, дълбоки корени в народностния чернозем.
- Защото у нас, като цяло, няма “здрава основа ” за дясно мислене и междинна предприемаческа класа? Или?
- Да. Връщаме се към началото на въпроса за полезностите на демокрацията. Това ще прозвучи доста клиширано, обаче аз не виждам някаква политическа организация, която да каже, “аз не отстъпвам тези и тези полезности – съществени за демокрацията ”. И всякога, когато се нарушава по някакъв метод някоя от полезностите, тя да скочи и да каже, “не, ние стоим зад това и това ”.
- Не е напълно по този начин. Част от хората вдясно/демократично го вършат най-малко два пъти седмично. Както се върви на фитнес.
- (смях) Те го вършат, само че отново го вършат изборно, по мои наблюдения. Т.е., в случай че някой от техните е обиден, те скачат. Не го вършат на някаква кардинална основа, на основа на самите полезности.
- Т.е. ти не вярваш в честните планове на извънпарламентарната дясно-демократична общественост?
- Не. Имам подозрения, че просто им липсват „ екстрите “ на властта.
- Ако поровим по-надълбоко в социокултурните пластове, може ли да се твърди, че тъй като българите най-често са живели под източна отвесна власт от остарял византийски вид, се е изгубила “хоризонталната ” основа за дясно мислене и предприемачество?
- Да, само че по тези по-сложни въпроси ти ще кажеш. Аз считам, че отношението към частната благосъстоятелност е доста показателно. Последните образци като този с “Дунарит ” ясно демонстрират, че някой може да открадне нечия частна благосъстоятелност, и то през страната. И като споделих за възможния деспот – в случай че той каже, че национализира всички приватизирани предприятия, отново никой няма да гъкне. Даже ще са удовлетворени хората. Ще има 80% поддръжка, може и повече.
- В подобен случай какво ни избавя от тази хипотетична обстановка, която “рисуваш ”?
- Кого да избавя? Нас самостоятелно, или народа, или кого? Защото това са разнообразни избавения.
- Да кажем, нас. Онези, които в никакъв случай няма да се примирят с сходно развиване. Какво ни пази от това нещо?
- Добре, ти наясно ли си, че 65-70% от популацията на България поддържат Русия - против към 30%, които са за Запада и Щатите? Спасението е самостоятелно.
- И войните ли са самостоятелни? Единият с туша, по този начин да се каже, другият с перото, а не “момите с иглата, учений с мозъкът ” и така нататък?
- Битките са самостоятелни, да. Това е другият огромен проблем - че нямаме групово мислене. Много дървета, а не се получава гора.
- Всъщност, на едно друго, мета-ниво, имаме прекалено много групово мислене, прекомерно мощна колективистична култура; по моему, част от казуса е, че българският нарцисизъм “от затворен вид ” в никакъв случай не метаморфира в конструктивен индивидуализъм и проактивност. Това ли задушава развиването?
- Не бих споделил, че тъкмо това задушава развиването. За мен казусът е тази ирационална обвързаност към Русия и всичко, което следва от нея. Когато това са тежащата маса хора, те по някакъв метод дефинират и посоката. И рано или късно това ще се случи. По най-прости физични закони.
- Ще завием към “евразийското ”, един тип?
- Ами най-вероятно.
- Нали си даваш сметка, че в случай че това се случи, може и да няма къде да си публикуваш карикатурите?
- Това ми е последната грижа и последният проблем. Винаги мога да се преместя и да обявявам някъде другаде, това не е толкоз ужасно. Въпросът е какво се случва с тази страна и дали въобще ще ме е грижа тогава, в случай че това се случи.
- Защо очевидно още те е грижа? Нали и аз, и ти, всеки по своему, се борим с “дебелите ” и hijacked state?
- Защото към момента нещата са малко или доста на кантар - не е нещо предрешено. Това е наклонност просто. Дебелите към момента не са победили, има някакви салда. А и е доста... мишешко да напускаш кораба, до момента в който е над водата.
- Т.е още не е ясно дали ще потъне?
- Да.
- Всеки път, когато видя сходен квазиоптимист, прималявам от тъжна възхита.
- (смях) Да даваме вяра до последно.
- Опиши ми процеса на на раждане на една твоя карикатурна творба.
- От една страна, има механизъм, който към този момент е отработен и следва някакъв стандарт, от друга - всеки ден е друго и това го прави забавно. Образно казано, седиш край един поток и гледаш какво тече по водата, какво се носи, и нещо ти притегля вниманието – тъй като плават разнообразни неща, нали, галоши, сплескан вестник, някаква кофа или нещо. И като видиш нещо забавно, го хващаш. Хвърляш въдицата, слагаш го в тигана и почти е по този начин (смее се). Има и субективни моменти, несъмнено: да речем, някой път нямаш въодушевление или музата я няма... Малко е комплицирано, тъй като са намесени разнообразни фактори.
- Т.е. ти си хем тип журналист-коментатор, хем артист-рисувач?
- Точно по този начин. Давам си сметка обаче, че хора като теб се борят с писан текст, а не с визуализация, и аз по тази причина се отхвърлих да пиша преди години. Защото има сериозна рецесия в публицистиката.
- Да кажем, че приличаш на тези от Клондайк – клечиш край потока и пресяваш тонове зловонна, само че и вероятно златоносна вода.
- Чудесно казано. И в случай че преди десетина години по-лесно оставаше нещо в ситото, в този момент, с цел да намериш едно зрънце, би трябвало да пресееш един звук жълти и кафяви медии. И отново е подозрително, че ще намериш нещо. И това е огромната рецесия.
- Защо рисуваш Еднокнижния извънмерно пълен? Че дори ти се поразсърди един път?
- (смях) Значи, първо той по този метод естествено отмества въпроса от есенцията на карикатурата, от сатиричното й наличие, към някакви външни белези. Второ, това приказва за някаква суетливост. А за какво в действителност го рисувам пълен? Защото по този метод желая да кажа, че е преситен с власт. Че се оял, нагледно казано.
- Т.е. той освен е дебел-дебел и обикновен, като в живота, а и метафоризираш, на всичкото от горната страна.
- (смях) Да. Този човек е преситен с всичката тази власт, безконтролна и безгранична. Една здравословна диета ще му е от изгода. Както и на другите дебели.
- Хайде в този момент ние, като видни песимисти...
-...А-а, не, аз съм изтъкнат оптимист.
- Извинявай, не знаех.
- Ами аз по този начин се повеждам, имам мнение за себе си, че съм оптимист. Ако не бях оптимист, нямаше да върша това, щях да върша нещо друго.
- Добре. Аз пък съм елейски вид черноглед, само че това не е значимо: значимото е да се опитаме дружно да дадем малко кураж на хората, жертви – съзнателни или не – на настоящето тресавище, наречено “стабилност ”.
- Не знам. Може би да осъзнаят, че не са сами. Да се огледат, да видят, че има и други хора като тях. Да опитат по някакъв метод нещо да създадат дружно с тези други хора. Да стоят будни, а не да честват този “ден на будителите ”, който е доста комичен. Ей такива неща.
- И последно: дай няколко свои карикатури, които си обичаш, с цел да ги публикуваме още веднъж.
- Разбира се, на драго сърце.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ